Безброй причини за празнуване! - участия
Всички участия
История
Димитър Митев
Един от най-хубавите ми семейни спомени е свързан с Коледа и събирането на цялото семейство около трапезата. Всяка година очаквах тези дни с особено нетърпение. Не само заради празника, а и заради атмосферата у дома, срещите с близките и, разбира се, вкусната домашно приготвена храна.
Още от сутринта на Бъдни вечер къщата се изпълваше с различни аромати. Мама започваше приготовленията рано, а кухнята беше нейното царство. Най-много обичах момента, когато приготвяше привечер содената питка. Не беше нещо сложно, но за мен винаги беше интересно да я наблюдавам. Понякога ми даваше малко парче тесто, с което да си направя собствена малка питка. Разбира се, моите опити не бяха толкова сполучливи, но това нямаше значение.
Когато питката се поставеше във фурната, скоро се разнасяше онзи особен аромат на прясно изпечен хляб. Имаше нещо много приятно в миризмата на топлото тесто и леко препечената коричка. Майка ми винаги я завиваше с чиста кърпа, а ние нямахме търпение да я опитаме.
Разбира се, не можеше да има празник без баница. На Коледа имаше голяма тава с баница със сирене. Докато се печеше, кухнята се изпълваше с аромат на масло и топли кори. Най-хубаво беше, когато я изваждахме от фурната – златиста и хрупкава отгоре, а отвътре мека и сочна. Всички се навъртахме около кухнята с надеждата да получим първото парче, още докато е топла.
Баща ми обикновено се усмихваше и казваше, че първо трябва да седнем всички на масата, а след това ще има за всеки. Това, разбира се, не ни пречеше понякога да си откраднем по някоя хапка, когато никой не гледа.
Когато настъпваше вечерта на Бъдни вечер, цялото семейство се събираше около масата. На нея имаше постни ястия, сарми, пълнени чушки, боб, ошав и, разбира се, содената питка. Баща ми я разчупваше и всеки очакваше с любопитство да разбере на кого ще се падне паричката. Това винаги предизвикваше много усмивки и закачки. Разговорите продължаваха дълго, а след вечерята никой не бързаше да става.
На следващия ден празникът продължаваше с още гости, смях и богата трапеза. Всички си разказвахме какво се е случило през годината, припомняхме си стари истории и се шегувахме. Понякога едни и същи случки се разказваха всяка година, но това по никакъв начин не ни омръзваше.
Днес, когато се сетя за тези празници, първо в съзнанието ми изплуват именно миризмите. Ароматът на содената питка на Бъдни вечер, топлата баница на Коледа и цялата кухня, изпълнена с уханията на домашно приготвена храна. Те са неразделна част от спомените ми за семейството и за времето, когато всички бяхме заедно.
Може би с годините човек започва да оценява повече тези на пръв поглед обикновени неща. Една домашна питка, една тава баница и няколко часа около семейната маса се оказват много по-ценни от всичко друго. Защото най-хубавото на празниците не е самата храна, а хората, с които я споделяме.