Безброй причини за празнуване! - участия
Всички участия
История
Десислава Иванова
Ароматът на дома няма граници ❤️
Домашен ръжено-пшеничен хляб със суха мая и брашно „София Мел“
Казват, че домът е там, където е сърцето ти. Но за мен домът има и аромат – ароматът на току-що изпечен хляб.
Живеем далеч от България, но има традиции, които никога не бих искала да забравим. Една от тях е приготвянето на домашен хляб.
Когато бях дете, хлябът винаги заемаше специално място на нашата трапеза. Помня нетърпението, с което чакахме да излезе от фурната, и удоволствието да отчупим парченце от топлата, хрупкава коричка.
Днес съм майка на две момчета и искам те да познават същото усещане. Да знаят, че хлябът не е просто нещо, което купуваме от магазина, а символ на семейство, грижа и споделени моменти.
Когато меся, кухнята се изпълва с аромат, който ме връща в България. А когато хлябът започне да се зачервява във фурната, момчетата вече питат: „Мамо, кога ще е готов?“
Този път реших да направя нещо по-специално – кръгъл домашен хляб с ръжено брашно „София Мел“, украсен с нежни разрези във формата на житни зрънца.
Рецептата
Необходими продукти:
* 350 г пшенично брашно
* 150 г ръжено брашно „София Мел“
* 350 мл хладка вода
* 7 г суха мая
* 1 ч.л. мед
* 10 г сол
* 1 с.л. зехтин по желание
* Брашно за поръсване
Начин на приготвяне:
1. Разтварям сухата мая и меда в хладката вода и оставям за около 10 минути.
2. Смесвам пшеничното и ръженото брашно, добавям водата с маята и разбърквам.
3. Оставям тестото да почине 20 минути, след което добавям солта и зехтина. Омесвам до получаване на меко, леко лепкаво тесто.
4. Покривам и оставям да втаса за около 1–2 часа, докато увеличи обема си.
5. Оформям кръгъл хляб и го поставям в добре набрашнена кошница за втасване.
6. Оставям за второ втасване около 40–60 минути.
7. Обръщам върху хартия за печене, поръсвам с брашно и с остро ножче оформям декоративни житни зрънца. Правя и по-дълбок разрез, който позволява на хляба да се разтвори красиво при печенето.
8. Пека в предварително загрят чугунен съд с капак на 230°C за 20 минути. След това махам капака, намалявам на 210°C и пека още 20–25 минути до златистокафява коричка.
9. Оставям готовия хляб да изстине върху решетка.
Най-хубавият момент не е, когато извадя хляба от фурната, а когато всички се съберем около масата, разчупим го и споделим първите филийки.
Тогава разбирам, че традициите не се пазят само в спомените. Те живеят в малките неща, които правим заедно.
Надявам се един ден, когато момчетата ми пораснат, ароматът на домашен хляб да им напомня за нашата кухня, за детството им и за България.
Защото можем да живеем на хиляди километри от родината, но с един домашен хляб можем да донесем частица от нея на масата си. ❤️
Благодаря на „София Мел“, че е част от нашите семейни традиции!