На този ден се почита Св. Теодор Тирон, а според българските обичаи се отбелязва празникът на Свети Тодор. Народното поверие гласи, че той сваля своите девет кожуха, яхва белия си кон и отива при Бог, за да върне лятото обратно. Затова Тодор е възприеман и като предвестник на пролетта, а образът му винаги е свързван с коня. Оттук идва и другото название на празника – Конски Великден, като се отдава почит и към конете, коневъдите и конния спорт. На този ден празнуват всички с имената Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, както и техните производни.
Тодоровден се отбелязва винаги в първата събота след Сирни Заговезни и се изчислява по Луната. Според старите български обичаи се чества цяла седмица, като се нарича Тодорова неделя. Днес обаче най-силно се е запазил същинският празничен ден в събота. Тогава жените приготвят питки с мая, които освен на трапезата, се оставят и в храната на конете - за да бъдат здрави. Мъжете пък подготвят животните, като разресват и сплитат опашките и гривите, добавят мъниста, конци и пендари, за да ги украсят.
След като заведат конете на водопой, мъжете се събират заедно и започват традиционните български кушии – конни надбягвания. Чрез различни състезания със или без препятствия мерят сили и бързина. Конят-първенец печели юзди и лавров венец, а неговият ездач – кърпа и риза. Победоносците минават през къщите и честитят празника. Накрая се събират за кръшни хора и веселба.
На трапезата на Тодоровден задължително трябва да присъстват обредни хлябове. Те се наричат „конче“ или „копито“ и обикновено са в такава форма, украсени са с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Погачите се раздават между домакинствата, за да бъдат хората и животните в тях здрави. Вечерта се поднасят още варено жито, леща и супа от гъби, като в никакъв случай не трябва да присъства праз лук.
Вярва се, че на този ден жените трябва да измият косите си, за да бъдат толкова здрави и лъскави, колкото са гривите на конете. Има обичай и децата да се къпят при изгрев слънце, за да се калят. Това е и денят на първото подстригване след зимата.
За да почетеш празника подобаващо, се стреми да декорираш с възможно най-много елементи, които са свързани с конете. Така например може да направиш сладки, питки и бисквити под формата на подкова за здраве и късмет. А защо не да закачиш и на входната врата истинска от метал?
Внеси традиционното украсяване на конете и на масата, като обредния хляб поръсиш с декоративни ядливи перли и топчета. Може да изобразиш с тях различни фигури в духа на празника.
Тъй като Тодоровден се смята за предвестник на пролетта, заложи на по-цветна посуда и на прибори с цветни орнаменти. Добави още ваза с първите пролетни цветя и заедно с тях или около тях направи и украси с чудни нанизи от мъниста. Почети празника и чрез салфетки с образа на кон или пък свещници с подобна форма.
Всеки празник заслужава да бъде отбелязан с красива трапеза, отрупана с вкусни ястия и споделена с любими хора. За Тодоровден ти предлагаме да събереш цялото семейство и да приготвиш някои от вкусните деликатеси от празничните ни менюта.
500 г брашно София Мел Екстра
100 г царевично нишесте
200 г краве масло (на стайна температура)
200 г свинска мас (на стайна температура)
150 г пудра захар
1 яйце
100 г млечен шоколад
Брашното, нишестето и пудрата захар се пресяват и разбъркват. Поетапно се добавят маслото и свинската мас, които преди това са престояли 1 час на стайна температура. Добавя се яйцето и се омесва меко тесто, което не лепне. Оставя се да отпочине 15-20 минути.
От тестото се оформят дребни сладки във формата на подкови. Подреждат се в застлана с хартия за печене тава.
Подковите се изпичат в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 20 минути.
След като са готови се охлаждат.
Шоколадът се разтапя на водна баня и двата края на подковите се потапят в него.
Подреждат се върху хартията за печене или решетка.
ВИД РЕЦЕПТА
ТРУДНОСТ НА ПРИГОТВЯНЕ
ВРЕМЕ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ
